ЗОНА 3 – Градската градина, градината около Руската църка, пл. „Александър I“, пл. „Н. Гяуров“, бул. „Цар Освободител“, ул. „Георги С. Раковски“, ул. „Княз Александър I“, ул. „Ген. Гурко“, ул. „Дякон Игнатий“, ул. „Московска“

Първо място: Проект №3 – „Никонсулт“ЕООД – 72 т.

С окончателно одобрените проекти Столичната община ще кандидатства за финансиране по ОП “Регионална развитие“ за програмен период 2014-2020 г.
Журито на конкурса за проучване и решение за изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от централната градска част на София обяви резултатите на 24 януари, съобщиха от пресцентъра на Столична община.
Оповестяване на най-високо оценените проекти направи арх. Георги Бакалов, председател на журито и председател на Съюза на архитектите в България.

Победителите в 4-те зони са:
ЗОНА 3 – Градската градина, градината около Руската църка, пл. „Александър I“, пл. „Н. Гяуров“, бул. „Цар Освободител“, ул. „Георги С. Раковски“, ул. „Княз Александър I“, ул. „Ген. Гурко“, ул. „Дякон Игнатий“, ул. „Московска“
Първо място: Проект №3 – „Никонсулт“ЕООД – 72 т.
Проектът предвижда автомобилен тунел под пл. „Александър I“, два подземни паркинга (един за нуждите на парламента с 309 паркоместа и един обществен за 120 коли в пространството пред Двореца), монтиране на подземни контейнери за разделно събиране на отпадъци, подземна обществена тоалетна, велоалеи, алея на шахматиста в района на Народния театър и др.

ЗОНА 1 – бул. „Евлогий и Христо Георгиеви“, зелените площи покрай р. Перловска и пл. „Орлов мост“
Първо място: Проект №9 – „Стефан Добрев Архитектура и Дизайн“ ЕООД – 78.1 т.

ЗОНА 2 – ул. „Граф Игнатиев“, ул. „Солунска“, ул. „6-ти септември“, ул. „Ген. Паренсов“, ул. „Цар Шишман“, пл. „П. Р. Славейков“, пл. „Гарибалди“, пл. „Патриарх Евтимий“ и градината пред храма „Св. Св. Седмочисленици“
Първо място: Проект №2 – „А.Д.А.“ООД – 73 т.

ЗОНА 4 – Градината „Кристал“, пл. „Народно събрание“, бул. „Цар Освободител“, бул. „Васил Левски“, пл. „Васил Левски“, ул. „Московска“, ул. „Георги С. Раковски“, пл. „Александър Невски“ , ул. „Париж“, ул. „Оборище“, ул. „Дунав“, ул. „15-ти ноември“, ул. „11-ти август“, ул. „6-ти септември“ и градините около храм-паметника „Александър Невски“, храм „Св. София“, пред Синодална палата и около паметника на Иван Вазов
Първо място: Проект №2 – „А.Д.А.“ООД – 78.9 т.

http://kab-so.com/archives/4384

Победители в конкурса за нов облик на площад “Света Неделя”
Общ награден фонд 45 000лв.
Публикувано от Десислава Димитрова на 28 05, 2013

Класираните участници
Първо място
- арх. Дамян Томалевски – рък. на екипа
- “СитиАрх”

Второ място
- ЕТ “Форум – Александров”

Трето място
- Никонсулт ЕООД
- Веста-Дизайн ЕООД
- Ярд БГ ЕООД

Два проекта се класираха на първо място в международния архитектурен конкурс за нова визия на площад “Света Неделя”, който Столична община обяви в началото на тази година. Това стана ясно след оценка на комисията, обявена в понеделник. Интерес към процедурата са проявили 27 проектански екипа, но членовете на журито отличиха шест проекта , като два от тях си поделиха първата награда. Наградният фонд на конкурса е 45 хил. лв., от които общо 30 хил. взеха класираните на първо място по 15 000лв. за всеки от двата екипа, за второто място – 6 хил. лв., а останалите три проекта, класирани на трето място – по 3 хил. лв. Членовете на техническата комисия в журито и привлечените експерти, които оценяваха участниците, получиха възнаграждение в размер на общо 10 хил. лв.
На площад “Света Неделя” са разположени храмът “Света Неделя”, Висшата духовна академия “Св. Климент Охридски” и Църковно-историческият институт. На археологическо ниво пък площадът е в обхвата на историко-археологическия резерват на антична Сердика и средновековния Средец. Според археолозите там се намират едни от най-ценните находки от антична Сердика. Ето защо участниците в състезанието трябваше да представят проекти, които да обхващат както архитектурата на площада, така и археологическите артефакти под него. Като едновременно с това се съобразят и с осигурените транспортни връзки до площада.
В рамките на следващите дни ще бъде направена изложба в сградата на Съюза на архитектите в България (САБ), където ще има подробно описание на всеки от проектите.
Въпреки че състезанието има своите двама фаворити, техните идеи няма да се приложат веднага. “Това не е конкурс за проект, а за идея, която ще бъде подложена на детайлна разработка и обществено обсъждане”, каза главният архитект на София Петър Диков. По негови думи оттук нататък ще се преценява дали изложените предложения ще могат да се осъществят и на практика. “В рамките на следващите 10 дни ще бъде направено публично обсъждане, за да се разгледат алтернативните посоки, в които ще се работи”, допълни Петър Диков.
От общината се надяват, че всичко около проекта ще бъде финализирано до кая на годината, за да може администрацията да кандидатства за европейско финансиране за него през следващия програмен период.

mediapool.bg

Проектът на арх. Владислав Николов спечели конкурса на Народното събрание за преустройство на зала „Света София“ в бившия Партиен дом в зала за пленарни заседания на парламента. Това обяви председателят на журито арх. Георги Бакалов в сряда при публичното отваряне на проектите, предаде БТА. Спечелилият проект получава премия от 15 000 лв.

Идеята за преустройството на залата не е от вчера, като замисълът е народните представители да провеждат и пленарните си заседания в бившия Партиен дом, като сградата на Народното събрание остане като исторически паметник и място за тържествени прояви. И в момента кабинетите на депутатите са в сградата на дома. Там се провеждат и повечето заседания на парламентарните комисии, както и са разположени част от административните помещения на парламента.

Проектът на арх. Николов от фирма „Никонсулт“ предвижда депутатите да работят на естествена светлина, като за целта залата ще има стъклен купол. Реализацията на проекта би струвала 9 217 123 лева. Едно от предложенията на архитекта, с което е спечелил журито, е решението да има зала за пресконференции под пленарната зала.

Новата зала на Народното събрание е предвидена да има 240 депутатски места, като на народен представител ще се падат по 90 см. дължина на плота. Има възможност за преустройство на залата при свикване на Велико народно събрание след разместване на столовете, като тогава един народен представител ще разполага с 60 см.

Преустройството на зала „Света София“ (бивша зала „Георги Кирков“) на пл. „Княз Александър І“ е много трудно, защото в момента тя е с 800 места и е използвана основно за концерти и конгреси, обясни арх. Атанас Тосев, който е член на журито. Освен намаляването на местата, залата трябва да се преустрои, като се остави място за трибуната и председателския състав.

Като друга трудност арх. Тосев посочи пробиването на тавана, за да се допусне естествена светлина, както и преустройството на главния вход.

Журито обаче препоръчва централният вход в импозантния социалистически стил да не се променя и да отпадне идеята за стъклен таван, защото така проектът ще стане по-евтин.

На второ място е класиран проектът на фирма „Тилев архитекти“ с награда от 5000 лева.

Поощрителните награди от по 1000 лева са за колективите на „АТМ“ и „Ес архитекчъръл тийм“.

Журито е провело девет заседания за периода от 5 октомври до 16 ноември 2011 г. То е оценило 11 проекта, от които три са отстранени по технически причини.

Сред критериите са били функционално решение, архитектурно оформление, интериор, решения за главния вход, елементи на осветление, икономическа целесъобразност.

Ако парламентът – възложител на поръчката, реши да бъде реализиран спечелилият проект, по преценка на специалистите това би отнело около година, при условие че отпадне идеята за стъклен таван

На 23 ноември миналата година кандидатстващите проекти бяха публично отворени и класирани от избраното единайсетчленно жури, председателствано от арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в България. На първо място е класиран проектът на „Никонсулт“ ЕООД с главен проектант арх. Владислав Николов. На второ място е проектът на „Тилев архитекти“ ООД с главен проектант арх. Димчо Тилев. Журито присъди и две поощрителни награди. Те са за колективите на АТМ ЕООД с ръководител арх. Ивайло Мишев и „Ес архитекчъръл тийм“ ООД с главни проектанти арх. Владимир Михов и арх. Любомир Станиславов.
Журито е провело девет заседания за периода от 5 октомври до 16 ноември 2011 г. От оценените 11 проекта три са отстранени, защото не са отговаряли на предварително зададените изисквания.

Това е четвъртият поред конкурс за идеен проект за нова пленарна зала на парламента.
Идеята за оформянето на нов депутатски комплекс в сградата на бившия Партиен дом, която в момента е част от Народното събрание, датира още от 1996 г.
През 1996 г. е проведен първият конкурс, обявен като национален, с тема „Преустройство на зала „Св. София“ в пленарна зала“. Конкурсът беше спечелен от нашия колектив с главен проектант покойният арх. Борис Камиларов. През есента на същата година заради вихрещата се в страната политическа и финансова криза процедурата е спряна.

През 2003 г. се проведе втори конкурс на същата тема. Резултатите от него бяха оповестени в началото на 2004 г. За разлика от първия във втория конкурс участваха само четири проекта. На първо място отново е класиран проектът на колектив с ръководител покойния арх. Борис Камиларов. Конкурсът ще се помни с екстравагантното предложение на арх. Марио Бота, който бе „изрязал“ предната фасада на сградата и я бе заменил стъклена конструкция.
През 2008 г. е обявен трети конкурс, резултатите от който са обявени в началото на 2009 г. Участниците са 17. В този конкурс журито класира на първо място два проекта – на „Тилев архитекти“ ООД с главен проектант арх. Жеко Тилев и на арх. Танко Серафимов от „Ателие Серафимови архитекти“ ООД.

Бившият Партиен дом в центъра на София е изграден по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът продължава шест години и окончателно е завършен през 1954 г. Сградата е се простира на около 40 000 кв.м застроена площ. Коридорите ѝ са дълги около 3 километра. На първия етаж на сградата са разположени две големи зали – „Света София“ с 900 места и Гербовата зала с размери 18 на 11 метра. Сградата е ремонтирана през 1999 г. за сумата от 410 милиона лева.

Владислав Николов е може би архитектът, който най-дълго се е занимавал с този проект. Още неговият баща е архитект на Националната галерия за чуждестранно изкуство, после синът поема грижата за комплекса след предложението на бившия министър на културата Емма Москова, от която тръгва идеята за този комплекс.

„Нещата са да ги наречем – сложни и многопластови и е редно да се върнем малко назад във времето“, казва архитект Николов. „Сега по стечение на обстоятелствата се занимаваме с Квартал „500″ от 10 години. Като в течение на тези 10 години през различните правителства в този целия период бяха извършени различни интервенции, съответно от всяко правителство. Още по времето на Емма Москова се приключи с юридическото оформяне на целия Квартал „500″, който се състои, както от Националната галерия за чуждестранно изкуство, така и от т. нар. МЕИ, както е по-популярно сега Техническия университет, като по това време се пристъпи към изнасянето му от това място. По време на този мандат беше разчистен вътрешният двор, имаше даже една малка централа, която беше взривена, направи се работен проект за Квартал „500″, като за музеен център, т. е. идеята датира най – малко от 10 – 12 години“, припомня арх. Николов.

„Това го направихме ние като екип, а всъщност работата по Квартал „500″ е започната още през 80 – те години на миналия век от арх. Никола Николов – моят баща. Той е автор на Галерията за чуждестранни изкуства, като през годините имаше и сега има работен проект за разширение към ул. „Оборище“ и съответно идейна разработка не само на Квартал „500″ , а на цялата зона, която засяга вече пл. „Св. Ал. Невски“. По времето на покойния министър проф. Абрашев се направиха преустройства в корпуса по ул. „Оборище“, където спешно трябваше да бъдат приети Държавният ансамбъл „Филип Кутев“ и езиковите курсове на Алианса. В следващия мандат на проф. Стефан Данаилов се вложиха доста средства в едно много модерно фондохранилище, което беше финансирано от Народното събрание. Става въпрос за изнасянето на досегашния фонд на Националната художествена галерия от бившия партиен дом в сутерена на целия корпус по ул. „Московска“. И това е наистина едно добре направено фондохранилище, което освен депата за картини включва и всички реставрационни ателиета на самата галерия и те в момента работят там. За какво го казвам всичко това – ако се направи равносметка имаме някъде повече от 4 млн. само бюджетни средства, които във времето са влагани в целия този комплекс. Идеята за български Лувър е чудесна – така, както придоби популярност този съвременен музеен център. Когато започнахме работа, започнахме с ясното съзнание, че всъщност би трябвало да се запази това, което вече е направено и да се продължи от тук нататък. По една много елементарна причина, че това са пари на българския данъкоплатец. Когато се говори за пари в бюджета мисля, че е крайно време да престанем да мислим, че те валят от небето или някой ги дава – ей така ги изсипва, а това са наши и ваши пари – това са пари на всички българи“, заявява арх. Николов. Той не се притеснява, че могат да го обвинят, че оспорва конкурса, защото не е класиран. „Предложих на работна среща в министерството на културата, на която присъства и министър Рашидов в края на декември м. г. да предоставим, каквото е необходимо като материали, за да се подготви едно качествено задание. Беше ни отговорено, че ще ни потърсят, ако имат нужда. Никой обаче повече не се обади“, каза арх. Николов.

„Основният проблем не е в проектите, които са 31. Аз даже поздравявам колегите за качествените проекти, т. е. тука първосигналната реакция е да се каже „той завижда и протестира“. В случая лошото, непростимото е, че в момент на криза всъщност ние с лека ръка загърбваме повече от 4 – 5 милиона. Тук не включвам частните инвестиции в този ресторант, книжарница „Балканика“ и т. н. Умното, според нас беше да се намери решение, при което да се запази всичко това – да се направи една етапност, тъй като един голям музей особено в момент на криза никога не може да стане за 2 години, както се планира от екипа на министерството. Самият Лувър е изграждан повече от 15 – 20 години и то във Франция – страна, с която не можем да се сравняваме по възможност и очакванията ни бяха, че ще има таен конкурс, даже доброто би било да бъде двуетапен. Първият етап е към днешна дата през 2010 с този ограничен финансов ресурс, с който България разполага. И един втори етап – примерно да се цели един хоризонт за след 20 -30 години“, продължава Владислав Николов.

По думите му възражението им освен към заданието, което е било на няколко странички е и в анонимността на конкурса по Закона за обществените поръчки, в който няма такова изискване. Показното мероприятие на заключване на документи в каса, което осъществи МК е било само фарс, защото просто в тази каса са били затворени пликовете с данните за фирмите, а не самите имена на архитектурните бюра, които са присъствали върху таблата с проектите, отбеляза Николов. Възражения срещу неговия проект от страна на членове на журито имаше пък с аргумента, че архитектът е включил и сградата на Художествената академия, без това да е в заданието. А освен това за тази сграда има приключил конкурс и спечелили проект. Ето как арх. Николов обяснява ситуацията: „Има спечелен конкурс за Академията и това е част от липсата на цялостна стратегия, на цялостно виждане в последните 20 години на възлови пространства в София. Това, което в момента се получава и продължава да действа е работата на парче. Защото това, което досега сме го приказвали, а всъщност сега го доказваме с точни квадратури и цифри е, че в рамките на този площад „Св. Александър Невски“, в рамките на този парцел, сегашната НХА може да се помести. 14 000 м2 е площ, която е предостатъчна за самата Академия – говоря за разширение – не за малката сграда и същевременно на същия парцел с лице към „Александър Невски“ да дойде Националния исторически музей, на който от доста време се търси място. Имаше идеи за Военното НДК, а сега се говори за ЦУМ. Докато естественото място на институция от такъв ранг и от такъв характер е именно площад „Св. Александър Невски“, твърди арх. Николов. Според него така можем всъщност да направим един наистина национален музеен комплекс, който да влезе и в европейските културни маршрути. По думите му това не означава Националната художествена академия да бъде изгонена от това място. „Предлагаме в един и същи парцел да се поместят всъщност две институции, които доказваме, че могат да съжителстват без проблем, т. е. Академията, която е в тази зона и която е с 14 000 м2 и НИМ с лице към площад „Св. Александър Невски“, който е заедно с една голяма овална зала под площада да е с обща площ 35 000 м2. Тоест на едно място ние концентрираме и реално създаваме Национален исторически и културен музей. В случая правим нещо, което смятаме, че 2030-2040 година би могло да бъде сравнимо с големите европейски музеи“, казва той.

Обжалването им е до Комисията за защита на конкуренцията. Ако възражението им бъде прието трябва да има нов конкурс. „Нормалният път за провеждане на подобен конкурс е: трябва да се направи технико – икономически анализ на всички блокове, трябва да се разбере съществуващата конструкция какво може да понесе и да се види от икономическа гледна точка какво е направено в блока и какво заслужава да се пази. На тази база от експертна комисия се правят становища на трите блока в Квартал „500″ и след като се прецени нуждата от интервенция във всички блокове се прави едно нормално задание от поне 100 -150 страници, в което да има органиграми, квадратури, функционални връзки. Конкурсната програма за разширението на музея „Прадо“ в Мадрид е една книга от около 150 страници, в която не само, че има историята на музея, но има и бъдещото съдържание на отделните зони“, посочва архитект Николов. „Министър Рашидов бърза, за да могат в края на мандата след две години да режат лентата с господин Борисов, но така както са тръгнали това е абсурдно. Даже ансамбъл „Филип Кутев“ не може да бъде изнесен за 2 години, да не говорим за фондохранилището, което беше открито миналата година, което също трябва да бъде изнесено“, отбелязва Владислав Николов. Според него трябва да се пристъпи към истински конкурс и да бъдат поканени истински журьори. „От 17 души в журито само шестима бяха архитекти, другите са хора, които даже не могат да четат и планове. От тези 6 архитекти, трима са чиновници и не са построили в живота си и една къща. Една голяма част от журьорите не са влизали в тази сграда, иначе нямаше да допуснат тези фондохранилища да бъдат унищожени на проекта. Тук не става въпрос нито за архитектите, нито за конкурсните проекти – те са добри. И аз съм убеден, че при един истински конкурс ще има и много повече участници и ще може да се избере един истински проект и далеч съм от мисълта, че той ще бъде нашия. Подадохме жалбата от една страна да се защити държавният интерес, защото тези 4 милиона са от нашите джобове дошли. Винаги може да се намери решение, с което архитектите да се съобразят и те просто трябва да го знаят. Това решение за 18 милиона за първия етап може да бъде реализирано бързо. Ние не засягаме старите сгради и всички организационни проблеми, свързани с изнасяне, пренасяне. Може да се намерят решения, които да са и по-изгодни, и по-оригинални. Пътят за нас е само един – нормален истински конкурс по Наредбата за конкурси, а не по ЗОП, който да бъде анонимен и при много ясни и точни условия“, заявява архитект Николов. /БГНЕС

За импозантния градеж (28 000 кв. м. площ) в началото на юни т. г. бе обявен конкурс по Закона за обществените поръчки. Архитекти протестираха, че срокът е твърде малък. Първоначално кандидатите за участие в състезанието бяха 80 (поне толкова закупиха документация за конкурса), но в крайна сметка бяха събрани 32 предложения. Те трябваше да бъдат отворени в края на август, но организаторите прецениха, че сезонът на отпуските не е най-подходящото време. За най-добрите проекти са обещани награди – 10 000, 8000 и 5000 лв.

За новия музеен комплекс правителството отдели 20 млн. лева от бюджета плюс 2,5 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие“.

На 30 декември 2009 г., когато бе оповестено намерението за създаване на супермузея (с над 70 000 „шедьовъра“), министърът обяви, че той ще бъде построен по проект на арх. Владислав Николов. Арх. Николов е работил по сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство и я познава добре. Син е на арх. Никола Николов, автор на проект от началото на 90-те за цялостния облик на площад „Ал. Невски“. Днес синът иска да продължи идеята на баща си и работи по това още от времето на министър Емма Москова. Неговата фирма „Никонсулт“ е изградила и новите фондохранилища в бившия Технически университет по времето на министър Стефан Данаилов.

Какъв ще бъде печелившият проект ще стане ясно по-късно днес. В навечерието на обявяването на резултатите в „Труд“ получихме разработките на арх. Владислав Николов. „Може би ще стане скандал, когато се обявят резултатите. Но целта ми е да се получи по-широка обществена дискусия“, каза той.

Първият вариант, който той предлага, предполага предпазливо отношение към сградата на Галерията за чуждестранно изкуство и градоустройствената рамка на площад „Ал. Невски“. Вторият вариант е „рисков по отношение на крайния резултат“ и предвижда нови обеми над основната сграда в комплекса – НГЧИ. По-големите промени ще изискват и по-дълъг период от време – примерно до 2030 г.. „Концепцията „пл. Ал. Невски – 2030 г.“ търси мащабно и цялостно решение на самия площад като Български Лувър. Даденостите тук са уникални и само храм-паметника Ал. Невски е посетен м.г. от 980 000 души.“ Според арх. Николов досега по сградите в този район на столицата се е работело на парче. И е необходима цялостна и дългосрочна стратегия за развитието това „уникално за България духовно пространство“.

В предложения от „Никонсулт“ проект се предвижда целият площад „Ал. Невски“ да стане пешеходна зона. От едната страна на храм-паметника е бъдещият комплекс на НХГ и НГЧИ, а от другата – Националният исторически музей. Под декоративната настилка на площада е разположена най-голямата експозиционна площ на НИМ – огромна овална зала 8000 кв. м. В подземния салон около „Ал. Невски“ ще могат да се подготвят разстановки от регионалните исторически музеи. През девет оберлихта посетителите на музея ще виждат храма „Ал. Невски“, а туристите от площада ще имат поглед към музейната зала. С пряка връзка от НИМ ще се влиза в криптата на храм-паметника с богатата и колекция от икони. Предвидени са паркинги, търговска зона, подвижни тротоари към станцията на метрото и т.н.

Естествено, възможно е да бъде предпочетен първият по-консервативен, по-евтин и бързо изпълним проект, който засяга само сградата на бившия Технически университет и НГЧИ. Но арх. Николов и екипът му са убедени, че е по-добре да се покаже напластяването на епохи в историческа среда. „Големите майстори на съвременната архитектура доказват по категоричен начин хармонията при много деликатна намеса на историческа даденост с модерна архитектура“, изтъква арх. Николов. И дава за пример пирамидите на Лувъра в Париж, модерното остъкляване на двора на Британския музей в Лондон, новия купол на Райхстага в Берлин и др.

В разчетите към проекта са заложени впечатляващи финансови параметри. Съвременен музеен център в кв. 500 – 17 882 357 лв. – първи етап, втори – 32 947 585 лв. За Националния исторически музей – 94 744 346 лв.

Концепцията, признават сами авторите и, „в момент на криза звучи нереалистично и може би абсурдно“. Но припомнят, че изграждането на Лувъра в Париж е продължило над 20 години. И не в рамките на един министерски мандат.
„Независимо кого ще изберат – основното, което бихме искали, е да не се развали построеното дотук.“

„Заданието на конкурса и графичната му част са меко казано некоректни и подвеждащи – в архитектурните планове, предоставени на участниците, не са нанесени фондохранилищата и реставрационните ателиета на НХГ в сутерена и партера на блока по ул. „Московска“, казва арх. Николов. Според него е била използвана стара скица за проектиране от 2001 г. И по този начин се създава възможност да бъде ликвидирано „най-модерното досега фондохранилище на НХГ“. За него вече са похарчени 4 млн. лв., напомня Николов. „Само този пример е достатъчен за оспорването на конкурса в Комисията за защита на конкуренцията“, смятат от „Никонсулт“.

Главният архитект на София Петър Диков: Избрахме с голям консенсус победителя

„Избрахме победителя в конкурс с доста голям консенсус и при много силно участие“, обясни вчера гл. архитект на София Петър Диков, който е шеф на комисията по избор на проект на т. нар. Български Лувър.

Общо 32 архитекти и екипи се включили в конкурса с проекти. Международните участници били само двама. Победилият проект е български, каза още Диков.

В конкурса били предложени модернистични и класически варианти на сграда. Търсена обаче била адаптация на бъдещата постройката към съществуващите сгради, а проектът да доразвива околното пространство. Всички екипи били подходили професионално и със старание към конкурса.