Паметник „1300г. България“, НДК-пл.“България“, гр.София – РЗП: 2190,00 м2

ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
Паметникът „1300г. България“ е част от културно-историческото наследство на нашата страна от 80те години на миналия век. Той се доближава в своята експресивност и замисъл до най-качествените образи на монументалното изкуство в този период – комплекса „1300г. България“ в Шумен и паметника на Самарското знаме в Стара Загора. Това, което винаги му е липсвало, е достатъчно пространство и дистанция за възприемане в далечен план. Считаме, че е грешка самата идея да се разположи подобен тип монумент в една тясна градска рамка, в която вече доминира обема на НДК.
Предлагаме:
- Демонтаж на скулптурните композиции от сегашния паметник;
- Преработка на строителните планове от авторския им колектив, като се премахне подземното ниво и скъпите гранитни облицовки – видим бетон би бил по-подходящ, а и самото изпълнение ще е по-икономично;
- Избор на подходящо възвишение в Южния парк и реализация на строителните работи;
- Монтаж на запазените скулптурни композиции.
От финансова гледна точка най-големият разход ще бъде изпълнението от видим бетон на архитектурните елементи на паметника. Най-скъпата му част – скулптурните пана вече съществуват. В този смисъл, тази промяна на местоположението не би била особено скъпа и ще позволи възстановяването на историческата памет в тази част на София – паметните плочи, посветени на Първи и Шести софийски пехотни полкове.
Смятаме, че е излишно, а и невъзможно буквалното възстановаване на старите стени.
Предлагаме създаването на нов мемориал на воините от Първи и Шести софийски пехотни полкове.
В освободеното от сегашните бетонови фундаменти подземно пространство с приблизителни размери 35м./40м./55м. създаваме нов обем. Отвън той е част от парка – затревена наклонена плоскост плавно се издига от декоративната настилка на основната пешеходна зона успоредна на бул“Патриарх Евтимий“.
Две нови рамповидни алеи от двете страни на този обем водят до входа на бъдещия мемориал, който е занижен с няколко стъпала спрямо съществуващия терен. Земната маса умишлено надвисва конзолно към посетителите, като се търсят същевременно два ефекта – в далечен план лекота в силуета на новия обем, а в подхода към входа чувството на влизане в буквалния смисъл „в земята“ т.е. ефекта на тежест, на влизане назад във времето и историята.

Основната подземна конструкция е от стоманобетон, включваща фундаментна плоча и ограждащи стени, върху които стъпва стоманена конструкция, за която са направени предварителни разчети на натоварванията, което позволява премостването на вътрешния обем и конзолните излизания навън. По този начин вътрешното пространство се освобождава от носещи междинни колони.
Функционално за нуждите на мемориалната зала са предвидени, асансьор за хора в неравностойно положение, санитарен възел, технически помещения, инсталационни помещения и коридори за обслужване на светещите витрини.
Ограждащите интериорни стени са светещи витрини с фотографии от историята на Първи и Шести софийски пехотни полкове, както и исторически текстове за събитията в България и Европа от този период. Подът е комбинация от полиран бял мрамор и полиран черен гранит. Таванът е наклонен е с черно звуко- и светло- поглъщащо покритие. В центъра на вътрешното пространство са разположени прозрачни обеми от акрилно стъкло (плексиглас), провеждащ светлината или LED–ламинирано стъкло. Тези обеми са подредени на принципа на военните гробища. От двете страни на тези своеобразни паметни плочи ще бъдат гравирани с копир фреза със стария провопис имената на всички (над 3000) войници, подофицери и офицери, загинали за България.
На стълбата от бял мрамор предлагаме да се разположи бронзовото копие на статуята „Майка“ на проф.Иван Лазаров – символ на нестихващата мъка по загиналия син.
Това копие се намира на входа на къщата – музей „проф. Иван Лазаров“ на бул. Левски в София. На нейно място ще се разположи някоя от другите скулптури, намиращи се в двора на къщата – музей. Статуята „Майка“ (с автор скл. Борис Кадийски, ученик на проф. Лазаров), макар и малка като размери, е може би най-силното произведение на проф. Лазаров и ще бъде удачно и убедително разполагането й срещу имената на загиналите за България.
Като вечен пазител на входа на Мемориала ще се изправи и оригиналната статуя на лъва, намираща се на съхранение във Военно-историческия музей в София. Той представлява част от мемориалния комплекс, открит през 1934г. от цар Борис III, под чиято дясна лапа е положена плоча с картата на Санстефанска България.
Фасадните покрития са: окачени облицовки от гранитни плочи и пана тип еталбонд.
Осигурен е защитен парапет от секуритно стъкло, ограничаващ възможността за достъп на хора по наклонената, затревена плоскост.

В заключение:
Настоящото предложение следва да се финансира по няколко различни направления:
- От Общината;
- От Министерство на отбраната – ще отпадне задължението на министерството за изграждане на първоначално предвидения Мемориал в Южния парк;
- От Министерство на културата – частично субсидиране на преместването на сегашния паметник „1300г. България“ в Южния парк, като образец от периода на социалистическия реализъм;
- От Съюза на художниците – частично субсидиране чрез съдействие за демонтаж и монтаж на съществуващите склупторни композиции.
- Чрез кампании за доброволно набиране на средства от дарения през Сдружението за Възстановяване на войнишките паметници, военно-патриотичните съюзи, политически партии и др.
- Чрез доброволни дарения от бизнес – организации, патриотични формации и частни лица.

Коментирай