Лувър-Труд

Бг Лувъра – идеи и съмнения
автор(и): Труд
Днес в културното министерство ще обявят резултатите от конкурса за проект „Съвременен музеен център в кв. 500, м. Центъра, по плана на град София“. Зад официалното название се крие най-амбициозната идея на артведомството, наречена от Вежди Рашидов без притеснение „Българския Лувър“.

За импозантния градеж (28 000 кв. м. площ) в началото на юни т. г. бе обявен конкурс по Закона за обществените поръчки. Архитекти протестираха, че срокът е твърде малък. Първоначално кандидатите за участие в състезанието бяха 80 (поне толкова закупиха документация за конкурса), но в крайна сметка бяха събрани 32 предложения. Те трябваше да бъдат отворени в края на август, но организаторите прецениха, че сезонът на отпуските не е най-подходящото време. За най-добрите проекти са обещани награди – 10 000, 8000 и 5000 лв.

За новия музеен комплекс правителството отдели 20 млн. лева от бюджета плюс 2,5 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие“.

На 30 декември 2009 г., когато бе оповестено намерението за създаване на супермузея (с над 70 000 „шедьовъра“), министърът обяви, че той ще бъде построен по проект на арх. Владислав Николов. Арх. Николов е работил по сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство и я познава добре. Син е на арх. Никола Николов, автор на проект от началото на 90-те за цялостния облик на площад „Ал. Невски“. Днес синът иска да продължи идеята на баща си и работи по това още от времето на министър Емма Москова. Неговата фирма „Никонсулт“ е изградила и новите фондохранилища в бившия Технически университет по времето на министър Стефан Данаилов.

Какъв ще бъде печелившият проект ще стане ясно по-късно днес. В навечерието на обявяването на резултатите в „Труд“ получихме разработките на арх. Владислав Николов. „Може би ще стане скандал, когато се обявят резултатите. Но целта ми е да се получи по-широка обществена дискусия“, каза той.

Първият вариант, който той предлага, предполага предпазливо отношение към сградата на Галерията за чуждестранно изкуство и градоустройствената рамка на площад „Ал. Невски“. Вторият вариант е „рисков по отношение на крайния резултат“ и предвижда нови обеми над основната сграда в комплекса – НГЧИ. По-големите промени ще изискват и по-дълъг период от време – примерно до 2030 г.. „Концепцията „пл. Ал. Невски – 2030 г.“ търси мащабно и цялостно решение на самия площад като Български Лувър. Даденостите тук са уникални и само храм-паметника Ал. Невски е посетен м.г. от 980 000 души.“ Според арх. Николов досега по сградите в този район на столицата се е работело на парче. И е необходима цялостна и дългосрочна стратегия за развитието това „уникално за България духовно пространство“.

В предложения от „Никонсулт“ проект се предвижда целият площад „Ал. Невски“ да стане пешеходна зона. От едната страна на храм-паметника е бъдещият комплекс на НХГ и НГЧИ, а от другата – Националният исторически музей. Под декоративната настилка на площада е разположена най-голямата експозиционна площ на НИМ – огромна овална зала 8000 кв. м. В подземния салон около „Ал. Невски“ ще могат да се подготвят разстановки от регионалните исторически музеи. През девет оберлихта посетителите на музея ще виждат храма „Ал. Невски“, а туристите от площада ще имат поглед към музейната зала. С пряка връзка от НИМ ще се влиза в криптата на храм-паметника с богатата и колекция от икони. Предвидени са паркинги, търговска зона, подвижни тротоари към станцията на метрото и т.н.

Естествено, възможно е да бъде предпочетен първият по-консервативен, по-евтин и бързо изпълним проект, който засяга само сградата на бившия Технически университет и НГЧИ. Но арх. Николов и екипът му са убедени, че е по-добре да се покаже напластяването на епохи в историческа среда. „Големите майстори на съвременната архитектура доказват по категоричен начин хармонията при много деликатна намеса на историческа даденост с модерна архитектура“, изтъква арх. Николов. И дава за пример пирамидите на Лувъра в Париж, модерното остъкляване на двора на Британския музей в Лондон, новия купол на Райхстага в Берлин и др.

В разчетите към проекта са заложени впечатляващи финансови параметри. Съвременен музеен център в кв. 500 – 17 882 357 лв. – първи етап, втори – 32 947 585 лв. За Националния исторически музей – 94 744 346 лв.

Концепцията, признават сами авторите и, „в момент на криза звучи нереалистично и може би абсурдно“. Но припомнят, че изграждането на Лувъра в Париж е продължило над 20 години. И не в рамките на един министерски мандат.
„Независимо кого ще изберат – основното, което бихме искали, е да не се развали построеното дотук.“

„Заданието на конкурса и графичната му част са меко казано некоректни и подвеждащи – в архитектурните планове, предоставени на участниците, не са нанесени фондохранилищата и реставрационните ателиета на НХГ в сутерена и партера на блока по ул. „Московска“, казва арх. Николов. Според него е била използвана стара скица за проектиране от 2001 г. И по този начин се създава възможност да бъде ликвидирано „най-модерното досега фондохранилище на НХГ“. За него вече са похарчени 4 млн. лв., напомня Николов. „Само този пример е достатъчен за оспорването на конкурса в Комисията за защита на конкуренцията“, смятат от „Никонсулт“.

Главният архитект на София Петър Диков: Избрахме с голям консенсус победителя

„Избрахме победителя в конкурс с доста голям консенсус и при много силно участие“, обясни вчера гл. архитект на София Петър Диков, който е шеф на комисията по избор на проект на т. нар. Български Лувър.

Общо 32 архитекти и екипи се включили в конкурса с проекти. Международните участници били само двама. Победилият проект е български, каза още Диков.

В конкурса били предложени модернистични и класически варианти на сграда. Търсена обаче била адаптация на бъдещата постройката към съществуващите сгради, а проектът да доразвива околното пространство. Всички екипи били подходили професионално и със старание към конкурса.